Инфотел България 1993

Zettelkastengarten
1

Инфотел – Ранната българска интернет/видеотекст услуга (около 1993 г.)

История и идентичност на Инфотел

Инфотел е названието на националната видеотекстова система, разработена от Българската телекомуникационна компания (БТК) в началото на 90-те години. Тя се счита за втората компютърна мрежа в България, стартирала след промените през 1989 г. (първата е била мрежата на Цифрови системи/EUnet) и е била дъщерна услуга на БТК. Инфотел е работила денонощно (24/7, 365 дни в годината) и е обслужвала около 1000 потребители към средата на 90-те. Системата е включвала над 60 тематични бази данни с общо ~300 000 страници видеотекстово съдържание.

Инфотел е била представяна предимно като онлайн информационна услуга – аналог на френския Minitel или британския Prestel, но в български условия. Нейната целева група в ранните години са били бизнесмени, юристи и администратори, тъй като предлагала достъп до телефонни указатели, справочна и правна информация и др. (което ѝ придавало по-ограничена популярност извън тези среди). Услугата е спечелила европейско признание: на международната конференция Online ’92 (IOLIM 1992) тя печели приза за “Най-добра технология”, като е отбелязано, че софтуерът ѝ е изцяло проектиран от българския Център за телекомуникационни услуги. Това подсказва, че БТК не е закупила “наготово” чужда система, а български инженери са разработили приложния софтуер за Инфотел. Системата е имала 60 входни точки (възли) за достъп чрез видеотекст модеми в различни градове и около 20 шлюза към Телекс мрежата, което позволява на потребителите да я използват от цялата страна.

Характеристики и услуги на системата

Достъп и интерфейс: Инфотел се използва чрез комутируема телефонна връзка и специални нискоскоростни модеми (напр. 300 bps (V.21) или 1200/75 bps (V.23) модемни връзки). Потребителите често са се свързвали с обикновени домашни компютри Правец или IBM PC с терминален софтуер и модем. Един потребител си спомня, че през 1996 г. е ползвал Инфотел от домашен Правец 8С с модем 1200/75 – тогава това е било първият му досег с електронна поща и онлайн услуга. Интерфейсът на Инфотел е бил меню-базиран с команди, избирани чрез цифрови кодове (цифрово меню) – т.е. потребителят е въвеждал определена цифра или код, за да отвори желаната информация или услуга. Това е типично за видеотекст системите от онова време и ги отличава от днешния уеб. В спомените на участници се отбелязва, че “всички команди на Инфотел бяха кодове с цифри” и дори се споменава специфично, че качеството на връзката не е било отлично – “модемът на Инфотел беше специален – на всеки 5 байта информация 1 беше грешен”, което налагало повторения на заявки/данни при преноса.

Предлагани услуги: Въпреки скромната скорост, Инфотел е предоставяла значими онлайн услуги за времето си. Тя е функционирала едновременно като:

  • Информационен справочник: Най-популярната функционалност е достъпът до обширна база данни с телефонни номера (онлайн телефонен указател на БТК) и други справочни данни. Именно сайтът на Infotel (infotel.bg) години по-късно се споменава като “най-изчерпателния възможен списък с телефонни номера в България”.
  • Електронна поща: Инфотел е била една от първите платформи в България, предлагащи електронна поща. Потребителите са могли да изпращат съобщения един на друг вътре в системата, а впоследствие – вероятно и към външни адреси посредством шлюзове. В спомен от онова време се казва, че “там беше и първата електронна поща в България” – например, един потребител разказва как е изпратил пробно “графична страница” сам до себе си през системата. Това показва, че услугата е поддържала и графични телетекст страници, които може да се прехвърлят като файлове. Инфотел е имала и шлюзове към Телекс и вероятно X.25 електронна поща (X.400) стандарти, тъй като е споменато наличието на 20 telex gateways и поддръжка на протоколите за електронна поща и файлов обмен. Това я прави предшественик на интернет e-mail услугите в страната.
  • Други комуникации: Системата е позволявала онлайн дискусии/телеконференции между потребители (форма на чат/форум) и прехвърляне на файлове между тях – възможности, изпреварили масовото навлизане на Интернет.

Таксуване: Достъпът до Инфотел първоначално е ставал чрез специален телефонен номер и е бил платен. В първите години БТК е таксувала услугата вероятно на обем предадени данни (килобајти) или на импулс за време. Потребител си спомня, че “Инфотел… се плащаше на килобайт”, което силно ограничавало изтеглянето на големи файлове (примерно, игра с размер 100–150 KB е отнемала “2 дни” да се изтегли, вероятно отчасти заради разходите). Впоследствие достъпът до Интернет чрез Инфотел/БТК се е таксувал по телефонни импулси – например в края на 90-те номер 0134200 (общонационалният dial-up номер на БТК) е таксувал 1 телефонен импулс на всеки 3 минути свързаност. (За сравнение, алтернативният номер 0134100 на други доставчици е бил 1 импулс на 4 минути). По това време потребителско име “impuls” и парола “infotel” се използваха за безплатен (освен телефонните такси) dial-up достъп – БТК практически не изискваше индивидуална регистрация, а предоставяше отворен достъп за всеки, заплащащ разговора. Тази услуга, наричана понякога “безплатен интернет на БТК”, беше пряк наследник на концепцията за Infotel – масов комутируем достъп до данни, но вече през Интернет (използван активно от около 1999–2001 г.).

Техническа платформа и операционна система

В публично достъпните източници няма изрична информация за точно кой хардуер и операционна система са били използвани за сървърите на Инфотел. Няколко факта обаче насочват към вероятно решение:

  • Мащабът на системата (60 входни възела, 20 шлюза, 1000 потребители, 300k страници данни) подсказва, че сървърната част е работила на мощни мрежови мини-компютри, типични за телекомуникационните услуги от онова време. Това можеше да бъде например DEC VAX кластер или сървъри на UNIX, способни да обслужват множество едновременни терминални сесии и X.25 трафик. За сравнение, известно е, че подобна X.25 базирана имейл система в Русия през 1995 г. е внедрена на клъстер от DEC VAX 4000 миникомпютри с операционна среда на Digital и използва X.25 мрежа (названа също “Инфотел”) за пренос на данни. Това не е пряко свързано с българския Инфотел, но демонстрира как VAX/VMS платформи са били често използвани за подобни услуги в региона.

  • Софтуерът на Инфотел е разработен от Центъра по телематични услуги и вероятно е базиран на стандартите Videotex/Teletext (CEPT) и X.25/X.400 за комуникация. Тъй като UNIX системите през ранните 90-те доминират при интернет сървърите, възможно е Инфотел да е работила върху UNIX-подобна ОС. Някои догадки сочат към UNIX System V или BSD вариация (например Ultrix – UNIX на Digital за VAX, или HP-UX/AIX – ако са ползвани други миникомпютри). Алтернатива е използването на VAX/VMS – популярната тогава операционна система на Digital, която макар да не е UNIX, е била широко внедрявана в телекомуникационни проекти.

  • Споменатият международен приз за Инфотел (1992 г.) акцентира върху технологичните иновации на системата, но не конкретизира ОС. Това навежда на мисълта, че фокусът е бил върху приложния софтуер, докато хардуерът/ОС са били “стандартни” за телеком индустрията. Възможно е БТК да е използвала налична инфраструктура – например Централната телефонна станция (АТЦ) “Лозенец” в София, където според форуми се е намирала поддръжката и касата на Инфотел, да е помещавала нужните компютри.

В обобщение, няма официално потвърдена информация дали Инфотел е работила на чист UNIX сървър или на VAX/VMS, но многопотребителска мини-ЕИМ от висок клас почти сигурно е гръбнакът на системата. Предвид, че БТК имаше традиции с DEC машини и X.25, най-правдоподобно звучи DEC VAX платформа (възможно с VMS OS и специализиран Videotex софтуер). Фактът, че самата мрежа Bulpack (X.25) е била в употреба от 1993 г. за международна свързаност, подкрепя идеята, че Infotel се е вписвала в X.25 средата – а такива възли често са били UNIX/VMS базирани хостове за PAD (Packet Assembler/Disassembler) и информационни услуги.

Заключение и значение

Инфотел днес е по-скоро историческа любопитност, но значимостта ѝ е в това, че предшества масовия интернет достъп в България. Тя демонстрира, че още в началото на 90-те българските специалисти са създали работеща онлайн система с функционалности близки до Интернет – информационни бази, електронна поща, форуми и файлов обмен – макар и затворена в рамките на телекома. Много български потребители за пръв път са “подушили” интернет-подобно преживяване именно чрез Инфотел (често без да осъзнават разликата – в дискусиите има случаи, където хора бъркат Инфотел с Интернет от онези години).

През втората половина на 90-те, с отпадането на монопола и навлизането на частни интернет доставчици, ролята на Инфотел намалява. БТК постепенно пренасочва името “Infotel” към dial-up услугите си. Известният “безплатен интернет” на БТК (чрез номер 0134200, user impuls/pass infotel) беше именно наследникът на философията на Инфотел, предоставяйки достъп до глобалния Интернет срещу телефонни импулси.

В обобщение, Инфотел може да се разглежда като мостът между ерата на телекомуникационните информационни услуги и ерата на Интернет в България. Изграден върху UNIX/VAX сървърен гръбнак (вероятно), с домашно разработен софтуер, той е позволил на ранните ИТ ентусиасти у нас да изпитат “онлайн” услугите още преди Web и масовия Интернет. Това е ценно наследство, документирано основно чрез спомени и откъслечни архиви, но достатъчно да покаже, че България е участвала в онлайн революцията от самото ѝ начало.

Източници:

  • Български технологични форуми и спомени (описание на услугата Инфотел, достъпи и потребителски впечатления)
  • Доклад от сп. IWE за конференцията Online’92 / IOLIM’92 (на испански) – с подробности за отличието на Infotel и техническите ѝ параметри
  • Дискусии относно dial-up достъпа на БТК (импулсно таксуване и настройки)
  • Сравнителна информация за сходни системи в Източна Европа (напр. DEC VAX базирани X.25 e-mail мрежи)
  • Публикации в български медии: сп. Компютър за Вас, в-к Капитал и др. (за историята на Интернет в България и услугите на БТК).

Links

Sources

0134200
Експериментален интернет достъп в Бургас и Велико Търново
неофициална информация, получена от системните администратори на Инфотел

От 1 март ЦТУ е започнало да предлага нова услуга - достъп до Интернет през комутируемата телефонна мрежа, като заплащането е единствено по време. За сега услугата е възможна само за районите на Бургас и Велико Търново и засега е предвидена да продължи до 30 юни 2000 г.

В часовата зона 7 - 21 часа на всеки 2 минути се отброява по един импулс, а в интервала 21 - 7 часа (нощем) един импулс се отброява на всеки 3 минути.

При действащите в момента цени на БТК, това прави по 1 стотинка на разговор за първите 80 разговора и по 4.6 стотинки за следващите. Тъй като на практика потребителитe, ползващи Интернет винаги навъртат повече от 80 таксови единици на месец, се получава че пред деня този вид достъп струва 1.38 лева на час, а през нощта - 0.92 лева на час

Конфигурирането на DialUp-а е без особености, но за User и Password сe изискват следните стойности:
user: impuls
password: infotel

PPP TCP/IP setings е стандартното за всички абонати на Инфотел:
specify name server addresses:
primary DNS: 212.39.64.18
secondary DNS: 212.39.65.211

Планира се услугата да стане достъпна за цялата страна, "ако има интерес към нея".
допълнителни инструкции от www.infotel.bg
Практиката показа че:

    От София и с. Мещица телефон 0134200 се избира, модема отговаря, но достъп до Интернет не се получава
    В Бургас действително работи, но връзката се разпада почесто от желаното
    експериментите продължават... 


Ники Горчилов	#
21 юли 2011 @ 17:11

10те години преди лана са не по-малко интересни и динамични:

1989 – модеми, данбо ббс, даниел калчев, драгомир славов
1990 – фидонет, микроком, асен шарланджиев, косьо спиров, парадокс ббс, митко 4dos ганчев пуска fiss bbs от града на истината на жълтите павета, вени d’bridge марковски изгрява на хоризонта
1991 – bbs-ите никнат като гъби, всеки юзер – сисоп
1992 – net mail, echo mail, bg.fuck, bg.veni,
1993 – x.25, bulpack, 64kbps tcp/ip от амстердам до варна, петъчните фидо срещи на майорка
1994 – 0133 (спринт), 201301 (compuserve), китком, бараките на марс елекроникс, frontdoor, email2netmail gateway, „варненски хакери“ – дидо, наско & ко.
1995 – първи мацки в мрежата: соня аройо (по мъж бърдарова), юзерката попова (по мъж почти горчилова), юзерката (надя) радомирова (по мъж – неизвестно) от варна.
1996 – ttm – 25 лв. неограничен dialup. techno-link.com, technolink.bg (XXX). юзерите се познават поименно.
1997 – spectrum pct, незаконни сателитка, нета е по $2400/64kbps на едро. спринт бтк управлява с 1 мегабит международна връзка
1998 – орбител, спектър нет мерят на кой му е по-голяма чинията, бтк пуска 2 меги оптика. нетиссат опитват да хванат два падащи спътника, дифракцията от витоша им пречи допълнително
1999 – vocaltec, първи pri-та, некском и орбител пълнят наземната линия с rtsp, хит.бг и метрополис realvideo от 3та буна на варненския плаж за total techno eclipse
2000 – e-card, ебвр налива 1м евро в орбител, спектър газ пикае, технолинк се рекламира в часовника по бнт преди новините. интернет експо в земята и хората, 3 дни openair орбител техно парти – ради, балтазар, алекс мечев, визии върху строежа на хилтън

тук по някое време се ражда лана – унакс опъват (все още телефонни) кабели по фасадите в бургас, cisbg размята кабели в иван вазов. бол.бг пък прошнуроват центъра.